02 Ноември 2007 г.

Здравйте,

Аз съм Ася Мавродиева, на седемнадесет години. Родена съм в София, България, но в момента живея с баща ми и баба ми в малко градче на другия край на страната- Елхово. Този градец по принцип е от онези малките, в които никога нищо не се случва. А дори и да се случи, което става прекалено рядко, след броени минути вече всички знаят и случката става напълно безинтересна.

Да, вече пета година съм принудена да живея заобиколена от миризливото блато на абослютната апатия. Но това не ми попречи да развивам интересите си. В последно време започнах да пиша книга, играя си с повечето ми приятели, както на мен ми е угодно и развивам магьосническите си дарби все по-успешно. Струва ви се откачено, нали? Е,за вашето одобрение не давам и пет пари. Пиша за да може някой ден скъпите ми последователи да издигнат тук споменатато в култ. Ще създадат секти на мое име. Как ли ще ги нарекат- асеанство сигурно. Звучи тъпо! Дано имат благоразумието да не използват името ми.

Не, шегувам се, макар и да не изключвам такъв развой на събитията в непонятните за обикновените човешки интелект, непоклатима логика и здрав разум дебри на безграничното бъдеще. Пиша ги тия глупости в момента просто за да има с какво вие,читателите, да си съсипвате зрението в дългите, безсмислени и скучни вечери прекарани в сърфиране из огромното виртуално селище наречено от някой гимназиален кретен Internet.

Мислех в този кибер-дневник да ви разказвам за щурутийте, които по принцип си щъкат в гениалната ми главица.Ем,да, така и ще направя. Проблемът е, че не знам от къде да започна...

Хайде, първо ще ви разкажа за Милена. Това е най голямата гадна, безскруполна, свръхегоистична и напълно инфантилна кучка, която познавам, но в същото време е и най-добрата ми приятелка. Познаваме се от 4 години... и за това време започнахме да приличаме една на друга, което изобщо не е на добре... Снощи например гледахме сериалът "Сексът и градът" и тя се определи като Саманта... Познайте коя бях аз..? Кари Брадшоу - всичко трябва да изживея, почувствам, анализирам, а след това и да го напиша на прекрасния си компютър със страхотна хард-памет от четири гигабайта. Не е ли идилично? След като изгледахме тридесетминутните секс-изживявания на нюйоркските кучки, двете с Миленчето започнахме да развиваме теории как бихме искали да се развие бъдещето ни.

Тя искаше да се разкара от Елхово веднага след като завърши, да влезе в някой университет и да се запише за някоя перспективна специалност. След като си вземеше висшето образование, щеше да си намери някоя хубава работа, да изтегли заем и да си купи жилище.. Накрая искаше да се омъжи за някои "принц на бял кон",да си имат куп малки дечица и /както аз не се сдържах и добавих/ да се превърне в дебела пръхтяща домакиня, гледаща по цял ден опери-сапунки и цивреща, че съпругът и /също дебел,но и оплешивяващ все повече/ не и обръща достатъчно внимание. Така погледната идеята и да се задоми изобщо не я развеселяваше, така че стигна само до закупуването на собствено жилище /също като Миранда от споменатия по-горе сериал/. Бяхме стигнали до единодушието, че ще изкараме по едно висше,а можеше и две, ще си намерим добре платена работа и ще си купим дом-крепост.

Но аз виждам и друго в бъдещето си- отмъщение. В един сън опърпана старица бе завряла мършавия си кокалест пръст в лицето ми и бе изрекла думите: "Ще се давиш в кръв, дорде не смириш гнева си!". Но как да се успокоя, когато има толкова много неща, с които искам да се докажа пред света.Искам да донапиша книгата си, да я издам и вечерта,в която ще е найната премиера, да организирам прием. И на този прием щях специално да поканя един човек - Владимир Пасков.

На 14 Февруари 2006 година, случайно в интернет ми се включи момче под ника heavenly_fire. В продължение на два месеца се кълнеше, че ме обича безумно и точно когато се хванах на въдицата му, той просто ме отряза. Същото лято, на 17 Август се срещнахме пред пилоните на НДК и отидохме в едно кафене наблизо- "Респект". След десетина минути дойдоха и двама негови приятели. Единя познавах от чата - Андрей /Prince_Of_Roses/, а на другия и името не можах да запомня /нещо подобно на Красимир, мисля/, просто ми беше адски безразличен. Вниманието ми бе изцяло насочено към Владимир- наистина прекрасен младеж, почти на деветнадесет /впрочем наскоро имаше рожден ден, мисля на 5-6 Октомври/. С елегантни черни риза и прав панталон, прекрасно телосложение, тъмна коса до раменете и очи,черни като грях, това момче направо ми влезе под кожата. Оттогава той стана идеала ми за перфектния мъж. Тия три момчета, веднага след като си поръчаха по една кола, седнаха на масата и започнаха да развиват дълги и невероятно безинтересни /поне за мен/ сказания за Кръстоносните походи и обсадите на Йерусалим. Мен какво ме интересуваше това? Аз бях влюбена малоумна лигла, която поглъщаше всяка дума на момчето, седящо от дясната ми страна, без да асимилирам значението на нито една от тях. По едно време влязох в безсмислен спор с Андрей за това, че в днешно време рицари просто не може да има. Естествено той си държеше на своето - ако ги имаше днес ценностите -доблест, чест, дълг, достойнство, светът би бил по-добро място за живеене. Как да обясниш на един заслепен олигофрен, че тях просто ги няма и по никакъв начин не могат да бъдат възродени!? Абсолютно непосилна задача за тогава непригодения ми все още към реторичното изкуство хлапашки ум.

Какво да се направи- замлъкнах и за двата часа, в които им слушах бръщолевенето изпуших почти цяла кутия цигари. Накрая Владимир се смили над изстрадалата ми душа и предложи да си тръгваме. На ъгъла на булевардите Витоша и Патриарх Евтимий се разделихме и тримата "рицари" се запътиха да си купуват билети, ако не се лъжа, за концерта на Twisted Sisters.

Оттогава се засякохме веднъж в чата и "сладурчето" ми обясни, че щял да кандидатства в някакъв престижен английски университет /май беше Оксфорд/ и да завърши право. при което аз се измях саркастично и му казах, че някой ден определено ще използвам услугите му. Той отвърна, че няма да стане, защото него щели да го търсят само ДАМИ. А дефиницията му за "дама" включваше носенето на дълги токове. Аз му отвърнах, че същото определение се използва и за "проститутка" понякога. Е, сбъркано човече!

Това лято му се обадих по мобилния. Просто ровичках из един стар тефтер и попаднах на номера му. Оказа се че са го приели в префърцуненото университетче за синчета на "еди-кой си" и на есен ще замине за Лондон. Изказах му поздравленията и си и му затворих изискано. Минали месец му звъннах, за да му честитя рождения ден, обаче номерът му бе невалиден. Сигурно в момента си напряга мозъчето за да назубка закони от времето на Хенри XVІІІ.

03 Ноември 2007 г.

Днес за кого да ви разкажа?

Към 18ч. реших да отида у Милена. Почти бях стигнала до къщата й, когато две нейни комшийки и наши стари познати ми ибясниха, че Милена и сестра и са тръгнали към Върбана- едно от местата, където по принцип всяка вечер се събирахме. Обърнах се и на половината път към къщи девойката ми звънна на мобилния и истерично ми кресна, че ме чака пред нас.

Както и да е, след двадесетина минути стигнахме до Върбана - малка комютърна зала в центара на града. Там се скарах с Никсана, едно приятелче, и си тръгнах главоломно.